Кутията на Пандора е история за отчуждението и изолацията. Това е история за хора, чийто живот е оформен от стерилния морал на средната класа - нещо като човешки пейзаж, едновременно универсален и личен. Филмът разглежда проклятието на модерните времена. Когато простият начин на живот започне да отстъпва пред шума и блясъка на индустрията и глобализацията, неизбежно се отваря кутията на Пандора. Устаоглу разказва историята на отчуждено семейство - две сестри, Несрин и Гюзин, и брата Мехмед, които са погълнати от своя удобен живот в Истанбул. Но когато откриват, че възрастната им майка Нусрет е изчезнала, те се връщат в родното си крайбрежно градче, за да я открият. Пътувайки из вътрешността на страната, те осъзнават, че са чужденци в собствената си страна - еднакво безразлични както към древните турски земи, така и един към друг.